Палитра от цветове, светове и красиви усмивки. Интервю със зъботехника Иван Иванов.

HomeUncategorizedИнтервюта

Палитра от цветове, светове и красиви усмивки. Интервю със зъботехника Иван Иванов.

Когато решихме да интервюираме интересните хора, с които работата ежедневно ни среща, Иван беше сред първите,за които се сетихме. С него се познаваме от много години и винаги сме се впечатлявали както от работата му като зъботехник и създател на Дентално студио Иван Иванов, така и от далечните пътешествия и прекрасните снимки, които неведнъж сме разглеждали. В следващите редове Ви предлагаме разходка сред водите на Индийския и Тихия океан и други морета, а на сушата ще си говорим за предизвикателствата и проблемите пред зъботехническите лаборатории, за перспективите пред младите зъботехници и необходимостта от по-голяма разпознаваемост на професията днес.

Професионалните облекла на Confezioni Cappello и влиянието на цветовете върху настроението в стоматологичните кабинети
Справочник за избор и употреба на дезинфектанти и контрол на инфекциите
В света на дигиталната медицина с новите интраорални скенери Cara i500 и Cara i700

 

– Привет, Иван! Колебаех се как точно да Ви предствя, затова Ви моля да продължите описанието: зъботехник, пътешественик, водолаз, фрийдайвър и …

– И не на последно място баща на две прекрасни дъщери.

– Как се съчетават толкова много роли ? 

– Повечето зъботехници имат нужда да избягат от стреса и монотонността на работата – децата, пътуванията и гмуркането са моето бягство.

– С Вас се познаваме от много години. Първите ни спомени са от повече от 20 години. Вие сещате ли се какво точно ни срещна?

– Да. Аз Ви открих, вследствие на моята заинтересованост от безметални конструкции. Тогава почти нямаше друг материал и пионерът в нашата работа беше SIGMUN на KULZER. Започвайки да работим с него, имахме нужда от усъвършенстване и курсове. Затова през 2005-та година със съдействието на Карис М, заедно с няколко колеги, сред които Роберт Видолов, Калин Иванов и др., участвахме в практически курс за безметалната работа в Ханау, Германия, който ни беше много полезен. Така станахме приятели.

– Постепенно безметалната работа се наложи през годините. Какво е съотношението сега между работата с металокерамиката и тази с безметалните конструкции във Вашата лаборатория.

– Много е относително. Естетичната работа постепенно се увеличава, а в някои периоди дори надвишава металокерамиката, която като цяло се открова като обем.

Всъщност безметалната работа има своята некратка история. Фелдшпатни фасети са се правели още преди много години – може би от 80-те години или по-рано с порцелана, използван при металокерамиката. Но направата им е трудоемка и изисква много труд и екзактност. След идването на литиевия дисиликат (около 2005-та година), той се налага като оптималния материал. Освен естетика и здравина, имат далеч по-висок комфорт на работа. Използват се по-лесно, по-бързо и същевременно дават сигурност на конструкцията.

– Вие работите от много години със Signum и Signum Ceramis на Kulzer. Какви са предимствата им и в какви случаи ги използвате?

– Както вече споменах със Sigmun започна нашата естетична работа още през 2000-ната година. На практика това беше първият материал, който използвахме – при изработката на фасети, единични корони, мостове. Изглеждаха наистина естетично – материалът позволяваше на светлината да минава през него, без да бъде спирана от метални конструкции, а както знаем цветът е функция на светлината. Мога да кажа, че Sigmun отвори пътя за нас към безметалните конструкции и може би той е една от причините да станем разпознаваеми на пазара. Сега го използваме най-вече при изработка на единични възстановявания. За тях няма по-добър материал, ако говорим за здравина, естетика, контрол на цвета и време за работа.

– Най-големите постижения в зъботехниката идват под формата на дизайн и производство, благодарение на CAD/ CAM технологиите. Не е ли това обаче малко притеснително за Вас – възможно ли е след време професията на зъботехника да бъде изцяло заменена от компютър?

– CAD/ CAM технологиите помагат доста, като цяло изместват много от конвенционалната работа, намаляват рутинността й, но не са панацея. Ако говорим за естетика – все още не е измислен аналог на керамиката и човешката ръка. Говори се, че в Мюнхенския университет, съвместно с китайски корпорации, разработват 3D принт на керамика. Това би бил наистина голям скок за естетическата работа, защото в хиляди микрони, ще могат да се поставят хиляди цветови нюанса. Но говорим в бъдеще време.

– Има ли какво да се направи, за да се усъвършенства още повече работата на зъботехника?

– Има какво да се направи от гледна точка на прецизността на работата при вземането на отпечатъците. За всички е ясно, че и най-добрият зъботехник, с най-добре оборудвана лаборатория, не би могъл да се справи, ако няма един екзактен отпечатък. И най-хубавата конструкция, когато не пасне добре, не върши работа.Този момент е много важен. Все още има случаи на перфектна подготовка и излекувани зъби, но на неглижиране във вземането на отпечатък от страна на зъболекарите. А това е основният момент в съвместната работа.

– Не мога да не Ви попитам как влияе новата реалност върху Вашата работа?

– Влияе, засилвайки повече усещането за несигурност и непостоянство. Като обем работата значително намаля, особено първите месеци на пандемията. Март и април имаше над 50% спад. Хората бяха уплашени и това е нормално. Ние обаче не спряхме да работим, разработвахме нови идеи, част от които успяхме да реализираме през годината. Така че паузата не беше съвсем неползотворна. Следващите месеци след юни – имаше бум, особено на безметалната естетическа работа.

– Разкажете ни за Вашата лаборатория. Колко души работите в нея? Какви са предизвикателствата и трудностите пред Вас като мениджър?

– Нашият екип е от четирима човека. Работим заедно, макар всеки от нас да има своя профил – имаме протезисит, човек, който работи предимно металокерамика, такъв за безметална работа и пр. Въпреки това мога да кажа,че работата ни е обща, резултат от непрекъснатото взаимодействие между нас – помагаме си, съветваме се и завършваме заедно проектите.

В наши дни предизвикателствата и трудностите не са свързани толкова с професията, колкото с поддържането на един добър екип. Когато градиш един колектив с години, в тези несигурни времена, липсват условия да го задържиш. Работата е все по-непостоянна, а моята позиция като мениджър – все по-трудна и неловка.

Екипът на Дентално студио Иван Иванов. Снимки от работата на зъботехниците може да видите на фейсбук страницата им. 

Какво може да се направи според Вас, за да се преодолее чувството за несигурност сред колегите?

Проблемът е комплексен и не е от скоро. Все още нашето професионано съсловие се бори за своята  разпознаваемост. Сигурно 70% от клиентите, с които съм се срещал, се обръщат към мен с „Д-р Иванов“, но аз не съм доктор, аз съм зъботехник и неголяма част от хората знаят това. И понеже стана дума за нови, модерни технолгии, в зъботехническите лаборатории се правят големи инвестиции, но за жалост тези инвестиции нямат протекции, държавата не прави нищо, за да ги защити. Стоматолозите имат такава защита посредством Здравната каса, докато в лабораторията – когато няма работа, работещите могат буквално да останат на улицата. Надявам се БАЗ (Българската асоциация на зъботехниците) да успее да защити професионалните ни интереси и в най-скоро време лабораториите да могат сключват договори с Касата. Това донякъде ще върне сигурността и престижа на професията, както и младите хора в нея, чиито брой все повече намалява.

Коригирани усмивки – част от работата на Дентално студио Иван Иванов


– Вече споменахте, че пътешествията, откриването на нови светове и гмуркането са начинът да се откъснете от тези несигурности в ежедневието и професията?

– Да, така е. Това е моят начин да избягам от рутината и проблемите и буквално да се „гмурна“ във водите на един нов свят. И не само моят, сред зъботехниците и стоматолозите има много колеги, които пътешестват и се гмуркат. Като цяло хората, които имат стресови професии, търсят релакс и откъсване сред природата.

 – Разкажете ни във водите на колко океана/ морета сте се гмуркали?

– Не съм бил на Северния Ледовид океан. Плувал съм във водите на Атлантическия, Тихия и Индийския океан.

– Вашето хоби и една от основните причини да пътешествате и откривате нови светове е гмуркането. Разкажете ни малко повeче за него.

– Всъщност гмуркането не е никак ексцентричен спорт. Уменията за плуване и гмуркане са заложени във всеки от нас, още докато сме били в утробите на наште майки.  Назад в природата, ние се връщаме към себе и преоткриваме забравени умения. Само допреди 50 години се е считало, че гмуркането на повече от 30-40 метра дълбочина е абсолютно противопоказно за човека и че разликата в налягането би го убило. Днес се знае, че това не е така и че човешкият организъм се адаптира добре към всички условия, стига да е поетапно и постепенно.

– Като разновидности в гмуркането Вие практикувате скубадайвинг и фрийдайвинг. Каква е разликата между двата стила?

– Скубадайвингът е далеч по-достъпен и би могъл да се практикува от малки деца до хора на 80 години. Той се случва благодарение на водолазната екипировка, които позволяват на човека да си набавя необходимото количество кислород. Както се шегуваме с приятели, това е „конфекцията на гмуркането“. За разлика от фрийдайвинга, който наистина е свобода, и е предизвикателство за всеки водолаз. Свободното гмуркане се прави на дълбочина и на дължина със задържане на дъха, без използване на специална екипировка. И наистина те кара да се чувстваш едно с необятния подводен свят.

– На колко метра най-дълбоко сте се гмуркали и за колко минути най-много сте задържали дъха си под вода по време на фрийдайвинг?

– Най-много на 30 метра дълбочина съм се гмуркал свободно, без екипировка и малко повече от 4 минути апнеа (задържане на дъха). Трябва да се отбележи, че в България има много добре подготвени гмуркачи с постижения в тази посока.

– Как се държат морските обитатели във водата? Някога изпитвалили ли сте страх от акула, октопод, змиорка…?

– Не съм се чувствал застрашен под водата. Всички знаем, че най-лошото същество в природата е човекът. Бил съм в близост и съм снимал много отровни коралови змии, по-отровни и от кобри и не съм се страхувал. Бидейки в техния свят и на тяхна територия, приближавайки към тях, морските обитатели по-скоро се отдръпват. Агресивни стават, когато се чувстват притиснати и застрашени. Акулите например имат славата на доста кръвожадни риби, но повечето от тях дори са гальовни.

Помня усещането при първия допир с акула, беше на Малдивите. Там има един вид акули, които не ядат месо и съвсем не са опасни за хората, въпреки че дължината им достига до 5-6 метра. Казаха ми, че не хапят и скочих само с шнорхел във водата. Още помня усещането как плувахме с една огромна акула един срещу друг. Когато се доближихме, тя се гмурна под мен и аз пуснах ръката си, за да я докосна – не очаквах кожата й да е толкова грапава, като шкурка. Няма да забравя това усещане!

– Къде беше първото Ви далечно пътешествие, съчетано с гмуркане?

– Преди няколко години на Малдивите. Като топ дестинация, не очаквах нещо различно от комерсиалното, но попаднах в един невероятно пъстър свят, за който бях все още неподготвен. И така се започна…

– А как организирате ваканциите си – особено презокеанските? Доверявате ли се на туристически агенции или сами подготвяте пътуванията?

– Първите ни пътувания бяха организирани от професионалисти, с които се запознахме около Скуба бар в София. Преди време там се събираха водолази и гмуркачи, част от тях се занимаваха професионално с организация на пътувания. Впоследствие – започнахме сами да правим резервациите си.

– Какви са стъпките на организация, които следвате?

– Най-напред си имаме цел. Обикновено това е гмуркането и според нея проучваме дестинацията. Другото важно нещо, което определя пътуването ни, е времето и сезонът там. Знаете, че в Тропиците обикновено има дъждовни периоди, които, разбира се, избягваме. След това започва търсенето на самолетни билети, посредством различни търсачки. Задължително се свързваме се със скуба дайвинг клубове по местата, организираме екскурзовод и човек, с който отначало да можем да се гмуркаме и да ни покаже интересните места. Мястото за настаняване оставаме за най-накрая – обикновено през Booking и Airbnb.

– Имате ли свое любимо, предпочитано място?

– Да, това са водите и сушата между Индийския и Тихия океан – между Австралия, Малайзия и Индонезия.

– Какво Ви привлича към тази точка на света? Природата, прекрасните тропични гори, климата, биоразнообразието в морето и сушата, кораловите рифтове?

– На първо място това е природата – истински рай във и извън водата. Но и хората заради тази природа са много по-различни, все едно не са от нашата планета. Имат толкова проблеми, толкова различни от нашите, но това не им пречи да са много, много щастливи. Дано по-дълго продължи тази чистота и неподправено любопитство в общуването… докато и тях не ги застигне масовата комуникация.

– Тя застига ли тези места, така ли усещате?

– Да, част от местните вече имат телефони. Сещам се за едно номадско племе, което се ражда и умира на лодки – племето “Bajau”. Те плават точно на границата между Тихия и Индийскаия океан. (Филипини, Индонезия и Малайзия, в района на остров Сипадан). Те живеят там, в своя собствен свят, изграждайки плаващи села в морето, на лодки и салове, без адресна регистрация и лични карти, на практика без идентичност. Така е било от хиляди години. През последно време младите виждат свободата и удобствата на сушата. Все повече от тях напускат лодките и отиват да живеят в континенталната част, където си намират работа и животът им тръгва в друга посока. Често виждахме тези номади във водите пред нас, дори успях да направя снимки.

– Били сте на архипелага Раджа Ампат в Индонезия, където се намира най-голямото разнообразие от морски живот на Земята, най-богатите екосистеми от коралови рифове в света. Какво е усещането сред толкова цветовете и разнообразие?

– Помня много ясно следната случка оттам. Беше първата сутрин, когато се събудихме на архипелага. Отворихме очи и морето беше пред нас. През близките скали излязохме на едно малко заливче, дълбоко не повече от 10 метра. Плувахме сред кристална вода и голямо разнообразие от риби – събрани на групички, все още спокойни и почти спящи. Наистина бяхме в рая, това е едно от най-хубавите ми усещания досега.

– Има ли места в България, подходящи за гмуркане? С какво се различава поводният свят на Черно море?

– В България съм се гмуркал малко пъти, но има подходящи места, разбира се. Около Созопол и Приморско (Маслен нос) например. Много е шарен подводният свят на нашето море. Тъй като не е много солено, имаме много растителна флора и водорасли. По-различно е Черно море, но е капризно от гледна точка на видимостта. В годината имаш едва 10-15 дни с добра видимост, през останалото време е мътилка. Но пък е добре да си тренираш ориентацията под водата. Случвало се е да се гмуркаме и видимостта да е по-малко от 50 см. А когато слезеш на определена дълбочина, без видимост, изцяло се доверяваш на уменията си за ориентация.

– Кога и къде се гмуркахте за последно?

– Последният път, когато се гмуркахме, беше ноември миналата година – в Егейската част на Турция. Гърция беше затворена, затова отидохме в Турция, в района Кешан – Меджидие. Много хубаво море, чисто, хубав бряг, селцата са бедни, но пък храната е много хубава. За бюджетно пътуване е перфектно.

– Има ли сезон, в който не е подходящо за гмуркане?

– Стига да си добре екипиран, гмуркането може да е целогодишно. Аз съм се гмуркал в Гърция на Коледа и беше страхотно.

– Планувате ли следващо пътешествие? Едва няколко са дестинациите, до които може да се стигне и почива нормално.

– Да, в момента организираме пътуване до остров Занзибар, Танзания. Много популярна дестинация през последно време, една от малкото, която все още приема туристи. Не за първи път ще бъдем там – природата е страхотна, можем спокойно да се отдадем на харпунджийството – страст, която върви заедно със страстта за гмуркането. Гвоздеят за мен е, когато с някой местен излезем на лов с харпуни в морето. И ако имаме добър улов, да си направим вечеря всички заедно край огъня и да споделяме храната и преживяването да бъдем заедно.

– В края на интервюто, за да обединим темите – промени ли се отношението към Вашата работа след срещата с толкова различни светове и култури? Как се допълват двете Ви роли – тази на професионалист зъботехник, от една страна, и на авантюрист от друга?

– Близостта до природата вдъхновява и ражда този стремеж да изпипаш нещата в работата възможно най-добре. Промениха се естетическите ми възприятия – повече ценя естествената красота и се стремя към нея в работата си като зъботехник.

– Забелязвате ли усмивките на местните хора, които срещате по света?

– Това е професионално изкривяване. Забелязвам, да. Като цяло местните хора са усмихнати и позитивни, имат искрени и здрави усмивки!

 

Раджа Ампат, Индонезия

 

Остров Комодо, Индонезия

Остров Сипадан, Борнео, Малайзия


Тайланд


Занзибар, Танзания


COMMENTS